Не развалих нищо, както стана отведнъж така...Има още какво да се желае... може би е от характер, но все си намирам косури, надявам се, че ще дойде време да си кажа... "Е, това стана много добре, харесва ми"... говоря за оформлението като цяло, иначе розичките от тишу си харесвам, даже много, толкова много, че май попрекалих с тях...
От какво ми дойде вдъхновението ли?!... ами от най-обикновното... от грейналото слънчице навън... вчера като погледнех през прозореца и като беше грейнало такова, все още необагрените в топли нюанси дървета... нямах изобщо усещането, че е есен... не е същото обаче ако си покажа нослето навън... мирише си на есен...
Като малка ми се смееха, че казвах... мирише ми не есен, мирише ми на зима... имама в предвид, че наистина мирише, а не само като израз, поне на мен де...
Та ето една уж по есенно време направена, ама чисто пролетна картичка...
Щ е я видите още в: